стихотворения · Албена Тодорова

така става понякога

 

така става понякога

хора, които искаш да са живяли дълго,
са си отишли млади
любими мои запратени на другия край на света
зарчета в ръката на пияна от славата си богиня на съдбата
годините, в които всички са израствали, ти си остарявал
безвъзвратно си се вкоренявал в самосъжаление и плесен
животът изглежда като голямо наваксване
ту ограда, ту дневник, нашарен с минуси
тъгата ми е по-дълбока от надморската височина на любовта
нивото без промяна в сантиметрите