стихотворения · Албена Тодорова

предпочитам да греша

 

предпочитам да греша
наднорменото ми тегло е лой от красиви истини
далеч по-трудно е да мислиш
да се осмелиш да изгубиш приятели
да си позволиш да не те харесват
да не знаеш какво да кажеш
всяка дума да среща съпротива
далеч по-лесно е да си на заплата
дори при собствената си съвест
толкова е хубаво винаги да си съгласен със себе си
красивичко, чистичко, светличко
обичам приятелите си
макар да не зная как ще погледна някои от тях в очите
поне съм убедена
имат очи
твърде е лесно да си много добър, известен, обичан в България
достатъчно е да знаеш какво се търси
виж, много по-трудно е
да си себе си
това изисква
години работа
пот от тази, която смърди
а не е само бисер през челото
риск, съвсем видим и ясен, да си ничий никому
и дори да си враг
без да бъдеш неприятел
мъчно е да грешиш
затова толкова силно обичам приятелите, за които
моите думи и действия
не са футболен мач между нашите и лошите
затова