стихотворения · Албена Тодорова

не винаги става

 

не винаги става

хората, които уважаваш, да не пишат глупости
да можеш да целуваш пред всички нея, с която споделяш завивки
да не е толкова кално
децата да не ти се карат
да можеш да четеш на глас това, което пишеш
дълбая в себе си
търся отговор
дълбая
и поради липса на друго
запушвам дупките
с въпроси