стихотворения · Албена Тодорова

не сме добри хора

 

не сме добри хора
не се обаждаме на майките си
нямаме време за братята си
не ходим на гробовете на бащите си
и така ги оставяме да бъдат заден двор на бурени и смърдящи
бездомни всякакви
не сме добри хора
не общуваме с тези, които ни развиват
а само с тези, които ни забавляват
ценим телефоните повече от времето си
не сме добри хора
колебаем се постоянно
забравяме на минутата
правим се на някой друг
и оставяме компютъра включен, за да ни събуди звукът от
съобщение с нищо незначещи думи от
онези, които дори вече не обичаме
не сме добри хора
играчките ни са по-скъпи от децата на съседите
правим се само, правим се, че е важно
не сме добри хора
а така ни се иска