стихотворения · Албена Тодорова

крилата на гларусите ловят нощни лампи

 

крилата на гларусите ловят нощни лампи
неспокойни звезди крачат насам-натам из небето
тук ме посреща топлотата на гласа ти в слушалката
светлини, които не пречат на тъмното
вятър за лицето, парно за измръзналите крайници
смехът на момичетата по улицата
(заглушител на клюките на токчетата им)
исках да напиша какво е в мен
а излезе само това —
ъгълче нощ,
бродирано с град