стихотворения · Албена Тодорова

искам да бъда занаятчия

 

искам да бъда занаятчия
с големите си възлести ръце да дялам дърво
където деца да редят книги, играчки, драскотини
по което да свири любимият
и слънцето да посяда за кратка следобедна дрямка
искам да бъда занаятчия
брашно да целува всички процепи по дланите ми
масло да се топи в прегръдките на коматите
сутрин ароматът от фурната да задушава квартала в еуфория
искам да бъда занаятчия
думите ми да бъдат вълни по повърхността на човешкото
равнодушие
да откъртват късове навици, да обръщат отсрещните с главата
надолу
ако ще да са наивни, ревниви, неподредени, да бъдат истински
по своите тайни от мен пътища
любовта да пребъде