стихотворения · Албена Тодорова

бягай

 

бягай

от фризьорки, които постригват само лели
от мъже, които умело говорят за чувствата си
от почти всеки нюанс розово
от поемане на чужда отговорност, била тя на децата ти
от униние
от градове, където жените гледат надолу
от изброяване