стихотворения · Албена Тодорова

(докато ме нямаше)

 

(докато ме нямаше)
най-близките ти да не те искат
пролетта да прегаря, да измръзва без време
от висотата на волана животът на претичващата котка
нищо да не значи
поезията да има вкус на предобрено
на изпуснат краен срок
на пепел
всички красиви жени да изглеждат недоволни
миналото — паркирало напреки пред входа на новата къща
(регистрационните номера — несменени)
да виждам само кривото